Постинг
23.12.2017 01:07 -
Скритата сила
Нещо за вдъхновение ми трябва..., ей тъй просто - като лека прашинка да ме погъделичка по удебелената кожа на закоравялото ми същество. Аз ще я усетя мигновено, ще я позная по лекотата на полета и тежестта на въздействието й.
Първо ще се двоумя. Ще се дърпам отначало, а сетне ще я настигам. Ще я поглеждам ту накриво, ту влюбчиво, я с насмешка, я дяволито. И накрая ще я заобичам. Ще я прегърна и ще й кажа, че вече е моя. Ще й дам силата, за да я подхване танцът на лудостта и дързостта, а после вятърът на промяната да я отвее в правилната посока. Ще я изпратя с поглед вперен отвъд нея, ще прочистя пътя й от неискани мисли и чужди влияния и ще зачакам.
Ще чакам дълго, ще чакам изнурително. Ще се зачудя дали постъпих правилно като й дадох крилете на порива си и силата на стремежа си, а не полетях редом до нея. Дали тази частица прашинка, родена от едно пусто и преувеличено Вдъхновение, щеше да бъде така могъща и преоткриваща, ако не й бях дала аз от моя заряд и от моята дързост?
Дали тази така дългоочаквана прашица с изкуствено придадените й свръхсили, способни да преобърнат света ми, всъщност не са присъщи на мен самата и произлизащи от мене си, от мойто лоно и от моето ядро на същината ми. Дали си давах аз сметка тогава, когато очаквах и когато зачакахвах, когато погледът беше вперен отвъд, а не навътре в себе си?
Проумях ли най-сетне силата си и как аз творя неуморно, непрестанно и неосъзнато в най-разнопосочни краски?
Не ще те чакам повече, защото ти си тук, до мен, за мен, в мен.
Първо ще се двоумя. Ще се дърпам отначало, а сетне ще я настигам. Ще я поглеждам ту накриво, ту влюбчиво, я с насмешка, я дяволито. И накрая ще я заобичам. Ще я прегърна и ще й кажа, че вече е моя. Ще й дам силата, за да я подхване танцът на лудостта и дързостта, а после вятърът на промяната да я отвее в правилната посока. Ще я изпратя с поглед вперен отвъд нея, ще прочистя пътя й от неискани мисли и чужди влияния и ще зачакам.
Ще чакам дълго, ще чакам изнурително. Ще се зачудя дали постъпих правилно като й дадох крилете на порива си и силата на стремежа си, а не полетях редом до нея. Дали тази частица прашинка, родена от едно пусто и преувеличено Вдъхновение, щеше да бъде така могъща и преоткриваща, ако не й бях дала аз от моя заряд и от моята дързост?
Дали тази така дългоочаквана прашица с изкуствено придадените й свръхсили, способни да преобърнат света ми, всъщност не са присъщи на мен самата и произлизащи от мене си, от мойто лоно и от моето ядро на същината ми. Дали си давах аз сметка тогава, когато очаквах и когато зачакахвах, когато погледът беше вперен отвъд, а не навътре в себе си?
Проумях ли най-сетне силата си и как аз творя неуморно, непрестанно и неосъзнато в най-разнопосочни краски?
Не ще те чакам повече, защото ти си тук, до мен, за мен, в мен.
Времето на атаката на тръбопровода
...чуйте, Обръщение на Зеленский,
Бил Гейтс се хвали, че е наредил на Тръм...
...чуйте, Обръщение на Зеленский,
Бил Гейтс се хвали, че е наредил на Тръм...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 156