Земята не престава да се върти, светът не спира да се развива и докато се усетим, журналистиката вече се е превърнала в четвърта власт. След законодателната, изпълнителната и съдебната. Даже доста често си върши по-добре работата от тези три. В такива моменти може да се определи като най-влиятелна. Да, власт е, защото умее да управлява, макар и не толкова на хартия, колкото на психологическа основа. Но как стана? Как придоби подобна сила? Как се превърна в „медиен звяр“ и измести някои условно работещи институции? Какво се случи, за да привлече вниманието върху себе си? И то до такава степен, че хората да усещат зависимостта и необходимостта от нея.

         Много просто. Журналистиката борави и си сътрудничи с медийното пространство. Търси, следи и дебне новостите. Не изпуска от поглед най-същественото. Знае как да задава въпроси и да намира отговори. Не се колебае да предизвиква шум и да раздухва сензации, без които информационния поток не следва течението. Показва на населението актуалните и значими събития. Осведомява, понякога държи в напрежение, а друг път предизвиква радост и чувство на гордост. Не губи скорост и най-важното – служи си с емоции, за да създава емоции.

                Трудно е да се откъснеш от света, нали? Замислете се колко от нас използват поне един източник на данни или устройство, чрез което да стоят „онлайн“ и в час със случващото се. Без значение дали е смартфон, лаптоп, телевизор, радио, вестник, списание или изобщо интернет. Без значение и кой канал е, кое вестникарско издание или кой сайт. Използваме ги. Събуждаме се сутрин и взимаме дистанционното. Или плъзгаме пръст по тачскрийна. Или щракваме копчето на компютъра. Или сменяме FM честотата. Заражда се в нас като тик и след това се разраства в трудно изкореним навик. Но това е нормално. Не е странно да бъдем любопитни, да чуваме трогателни истории, да слушаме, гледаме и размишляваме. Да си вадим изводи и да се учим как да отстояваме принципи, вдъхновени от нечие изказване. Нерядко гоним стереотипи, за да открием характерното в себе си. Градим своята личностна кула и е полезно да знаем по нещичко за околния свят, за живота извън граници, на запад, на изток, на север и на юг. Хубаво е да опознаваме обстановката встрани, за да не ни шокира новото, а и за да сме подготвени за него.

                 Немалко хора се възмущават от медиите, не им симпатизират, гневят се на изобилието от негативни новини и плюят въпросните „пропаганда“ и „мафия“, за които непрекъснато говорят и пишат по коментарите и форумите. Но недоволни винаги ще има, не е ли така? Всеки от нас може лесно да си отвори очите и да забележи и позитивните репортажи и теми. Има от тях ежедневно. Просто тези „немалко хора“ се фокусират върху имането на отрицателни, а не на положителни материали. Да не забравяме, че медиите продават емоция – по-скоро обвързваща се със страх, смут, напрежение, адреналин, тръпнещо очакване, нетърпение, скръб и гняв. Телевизията на една от най-големите световни медии доказа нагледно как лошото продава и трупа в касичката печалба, а в обществото – популярност. Как го направи? Реши да пусне официални промени във вътрешната си политика и устройство и да постави акцент върху добрите събития. Започна да представя и коментира „усмихнатите новини“ и какво се случи? Уви, кампанията си остана само с хубавата идея. Но продуктивност нямаше. Даже напротив – акциите се сринаха драстично, получи се яма в информационния поток, спад в успешния рейтинг и загуба от масовата аудитория. Чудно нали? Какъв извод си вадим от този случай? Че зрителите търсят негативните съобщения и притеснителните статистики. От тях се хранят. Причината се крие в инстинкта за самосъхранение и чувството на любопитство. Хората гледат, слушат, четат, страхуват се, искат силно да узнаят какво се случва и чрез медиите се надяват да намерят решение на новоизникналия проблем. Да мине без интрига? Надали. Хубавото е трогателно, но за кратко. Няма интерес, който да задържа човешкото полезрение с дни и седмици. Тъжно, но факт. А относно така известната телевизия...Естествено, върна се към предишния си стил и начин за поднасяне на информация. Първо най-шокиращото и след това радостните вести. Съвсем разбираемо, никой не е глупав. Една бедна медия трудно ще преуспее на хоризонта. И да го мислим, и да се вайкаме, без пари не става. Но пък важното е да има качество, журналистическо постоянство, широк обхват на теми и стремеж към достигане на възможно повече гледни точки. В основата стоят още свободата на словото и целта за удовлетворяване на хорското съзнание чрез поднасяне на ... истината.

               Власт номер 4. Звучи като име на улица. Но не на малка и забутана сред сградите улица, а на голям, основен, централен и оживен булевард. Там обикновено е лудница. Наблюдава се непрекъснато движение, от всички посоки хвърчат коли, тичат хора, вият сирени. Магазините работят трескаво и неоновите им табели светят през цялата нощ. Думата „пауза“ е непозната, няма я в речника. „Стоп“ също. Почивката не е приоритет. Вместо това – работата, непрестанния шум, динамичността и готовността за всякакви извънредни обстоятелства. Това са медиите. Едни безкрайни главни булеварди, които преминават през какви ли не преустройства и събития, но запазват значимостта и репутацията си на свързващ път между десетки по-дребни улици. А номерът навсякъде е 4. Няма как да сбъркате – четвърта власт.  

          Борислав Вълов 

И основно средство за злоупотреба. И понеже е война, нали, а се знае, че на война първата жертва е ИСТИНАТА, истината просто изчезва или е така объркана с лъжи, че все едно я няма. Не е голямо откритие, че е по-лесно да заложиш на ниското у хората, отколкото на възвишеното. Но това не е в интерес на хората, а в интерес НА ЗАЛАГАЩИЯ !!!